РазчáнЧени снáЖки

Самочувствие, движение, стойка

gallery/1.1-samochuvstvie-dvizhenie-stoyka-blog-800-500

Самочувствието или чувството за себе си е настроение, което се поражда от самооценката или оценката за себе си. Оформянето на самооценка става чрез сравнение – обикновено между себе си и нещо, на което се е спрял погледа.

 

За онази част от самооценката, която е свързана с движението, се ползват двигателните и тренировъчни навици на популярни спортисти.

 

За онази част от самооценката, която е свързана със стойката се ползват позите на фотомоделите и на артистите.

 

Колкото и да ми се иска да съм „над тези неща“,

почти винаги сянката на ниско самочувствие пробягва през съзнанието ми, когато пред погледа ми се натрапи някакъв модел.

 

Механизъм за понижаване на самооценката

Човекът, чието двигателно поведение се ползва за модел има своето вътрешно настроение и светоусещане, има и своето самочувствие, също и своята наследственост. Всички те са му под ръка докато изпълнява тренировъчния си режим. С поглед отвън, не може да се види почти нищо от това. Вижда се само резултата – движения и стойка, които ни харесват.

 

Когато се появи симпатия или харесване, започва сравнение и подражание. Неизбежно следва самооценка! Но резултатите на модела, които служат за сравнение и самооценка, обикновено никак не са съпоставими с наследствеността, личните възможности и дори с предпочитанията на самооценяващия се. Получава се така, че за да направи добра имитация на дадено движение, сравняващия трябва да употреби сили, които внасят пренапрежения в мускулите и в цялата опорно-двигателна система. Такива напрежения не са съобразени с особеностите и състоянието на тялото. Те са нефункционални.

 

Благодарение на нефункционалните напрежения човека (особено младия) придобива изопачени (несвойствени) усещания за тялото си. Той не прави разлика между това, кои напрежения функционират добре за да създадат мускулна сила и кои са нефункционални. Заедно с това самооценката се понижава още повече, а изискванията към тялото могат да поемат в абсурдна посока.

Този човек е попаднал под внушението на имиджа. За съжаление повечето от онези, които служат за модели, също не вземат предвид разликите в предразположенията на отделните индивиди и дават съвети на последователите си като твърдят: „Що аз го мога, значи и ти го можеш!“.

 

Повишаване на самооценката

На внушенията на имиджа трябва да се гледа не като на модел, на който да се подражава, а като на образ, от който може да се почерпи добра идея, подход и дори вдъхновение. От тази позиция сравнението между себе си и вдъхновителя е в дух на допълване, а не в дъх на конкуренция и опозиция. Самооценката се повишава, защото е провокирана от разумни съпоставки. Подобен поглед подкрепя самочувствието, движението и стойката. Те от своя страна са в подкрепа на здравето като цяло.

 

ИзчанЧеността като разлиЧност

Едно средно положение се наблюдава често сред днешните млади хора, които порастват в среда с динамично променящи се ценности. Живот между ежедневната реалност и реалността на „облака“. Те по свой начин отхвърлят авторитета на моделите, но са твърде млади за да се ангажират с изграждането на здрава основа, върху която да градят двигателното си самочувствие. В търсенето на собствена позиция те често се спират на разлиЧност, която може да се „прочете“ в движенията и стойката. Това е една разлиЧност, чрез която се прикриват нефункционални напрежения в мускулите и в костната система.

 

...

 

Вие усещате ли склонност да се сравнявате и подражавате на модели?
Усещате ли склонност да виждате в тях добри примери и вдъхновение?